Хартиен глобус

Средното разстояние между земната орбита около слънцето и слънцето е около 150 милиона километра (93 милиона мили) и прави една революция на всеки 365,2564 среден слънчев ден, който се нарича сидерична година. През 1990 г. Voyager 1 засне изображение на Земята (тъмносини точки) от 6,4 милиарда километра (4 милиарда мили). Революцията кара слънцето да има видимо движение от около 1 ° на изток спрямо звездата всеки ден, а движението на всеки 12 часа е еквивалентно на видимия диаметър на слънцето или луната. Поради този вид движение на Земята са необходими средно 24 часа, което е слънчев ден, за да завърши пълно завъртане около оста си и да позволи на слънцето да премине отново през средното небе. Средната скорост на земната революция е около 29,8 km / s (107000 km / h) и може да измине 12 742 km (7 918 мили) в рамките на 7 минути, което се равнява на диаметъра на земята; той може да измине около 384 000 километра за около 3,5 часа. Разстоянието между земята и луната. [2] В съвремието, времето, когато перихелът и афелият на Земята се появяват съответно на 3 януари и 4 юли. Поради ефектите от промените в параметрите на прецесията и орбитата, тези две дати ще се променят с течение на времето. Тази промяна има циклична характеристика, която е хипотезата на Миланкович. Промяната в разстоянието между земята и слънцето води до увеличаване на слънчевата енергия, получена от земята от афелий до перихелий с 6,9%. Тъй като южното полукълбо винаги е обърнато към слънцето всяка година по едно и също време, когато е близо до перихелия, южното полукълбо получава малко повече слънчева енергия от северното полукълбо през годината. Това влияние обаче е много по-малко от влиянието на наклона на оста на въртене върху общото изменение на енергията. По-голямата част от получената енергия се абсорбира от морската вода, която представлява висок дял от повърхността на южното полукълбо.